Искаме или не, всички ставаме подвластни на нейния магнетичен чар.
Така в един на пръв поглед кучешки град, котката се оказва неговият потаен господар.

Когато за миг отвърне очи от световъртежа на града, човек започва да обръща внимание на малките павирани улички и терасите на сградите, на техните чупки, нишите, електрическите табла, еркерите, покривите и изобщо на всички онези неща, които придават скрит уют на градската среда. Именно там ще я откриете приседнала на някой перваз.

Суеверна и тайнствена като полу-божество, мистична като Сфинкс, тя наблюдава всичко наоколо. Прихваща всяко движение и сякаш запечатва всяка промяна, подреждайки пъзела на човешките истории подобно на градски легенди.