Караконджул (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората.
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак.
Смята се, че караконджулите живеят накрай света, под земята, и се появяват сред хората само през зимата – януари (караконджолов месец) и най-вече през т. нар. Мръсни дни (караконджови дни, погани дни и др.), в периода от Коледа до Богоявление/ Йорданов ден (24.XII. – 6.I). През тези 12 дни се вярва, че земята е „на решето”, това е граничното време между старата и новата година, когато всички демонични сили излизат от местообиталищата си. Вярва се, че през Мръсните дни караконжулите обитават през деня пещери, реки, воденици, места, на които расте бръшлян, а нощем – от залез слънце до първи петли, излизат и бродят сред хората. От тук произтича забраната за замръкване или излизане по тъмно, хората се страхуват да не бъдат нападнати от караконджо, който може да ги язди или да ги удря с копитата си, отвлече и убие, като ги хвърли от склон или в река, както и да ги разкъса, изяде или да ги нахрани с човешко месо. Съществува вярване, че насилствено умъртвените хора се превръща в караконджули.
За да се предпазят от нападение от караконджул през този период, ежедневието на българите е наситено с множество забрани, предимно свързани с домакински дейности – не се преде, шие, тъче, не се приготвят дрехи, не се мие и пере. Важно място в набора от предмети и действия, считани за предпазващи от караконджули, е носенето на чесън, тамян или пелин. Апотропейна сила имат и религиозни атрибути – кръст, икона, които се носят или присъстват в дома, както и слънчеви символи – огън, слънчогледови пити, които се закачват на портата на къщите.
https://www.balgarskaetnografia.com/svetogled/mitologia/mitichni-sastestva-i-demoni/karakondzul.html
