„Тук ще бъде пристанище Павлово“ или за абсурда на един забравен проект
„На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: “Тук ще бъде пристанище Павлово”. Под надписа беше нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата.“[1] Така започва разказът на журналиста Георги Марков за Софийското море.
Идеята е на Вълко Червенков. „Първоначалната цел на мащабния проект е била течението на река Дунав да бъде пренасочено към София, т.е. река Искър да потече на обратно чрез система от шлюзове. Достигнала до София, водата, която извира от планината Шварцвалд е трябва да запълни т.нар. Софийско море, което от своя страна да бъде свързано с река Струма. Предвижда се и връзка с река Марица и по друг прокопан канал да стигне до Черно море. Чрез тези плавателни канали корабите биха могли да плават от Балтийско море, с което Дунав е свързан в Германия, да минават през Софийското море и по Струма да достигат Бяло море, а по Марица до Черно море.“[2] Началото на Софийския плавателен канал е до шосето от лявата страна на язовирната стена на Панчаревското езеро. Изкопи са направени в землищата на селата Горубляне, Симеоново, Драгалевци и от кв. „Дървеница“ до кв. „Павлово“, където се предвиждало изграждане на пристанище Павлово. В строителството обаче не участват инженери и професионални работници, а биват заставени да се включат всички столичани – лекари, музиканти, техници, чиновници, организирани под различни форми – бригадирско движение, трудови войски и други подобни.
Години наред софиянци копаели неуморно канала. Както Георги Марков разказва всички били убедени в абсурдността на идеята, както и в невъзможността в Боянските блата да плават параходи. Този театър продължил цяло десетилетие, докато най-сетне на ръководството било обяснено, че ако Софийският плавателен канал между Панчарево и Павлово бъде напълнен с вода, тя ще залее всички по-ниски части на града. Това сложило край на грандиозния план за София на три морето, но не и на работата по проекта. Сега софиянци трябвало отново неуморно да закопаят това, което били изринали в продължение на години.
Някои стари павловци все още си спомнят табелата, гръмко гласяща „Тук ще бъде пристанище Павлово“ и разказват станалия популярен някога анекдот за павловеца, който запитан защо е закъснял за работа, отговорил: “Ами чеках параодо да дойде… па като не дойде… тръгнах пеша…”
Нашият скромен принос към този вече забравен проект е да го припомним по шеговит начин, за да знаят и съвременните павловци, че тук някога е щяло да има пристанище, свързващо София с три морета.
Ако искате да научите повече за проекта „София на три морета“, можете да прочетете есето на Георги Марков „Софийското море“, което е част от неговите „Задочни репортажи“ тук. Много интересна и изчерпателна статия за историята и строителството е публикувана на сайта на „Българска история“ тук.
[1] Марков, Георги; „Софийското море“, достъпно на http://www.litclub.com/library/bg/gmarkov/brigadi.html
[2] Йотов, Филип; „София на три морета – символ на мощта или символ на абсурда“, достъпно на https://bulgarianhistory.org/sofiq-na-tri-moreta/,
Автор: Милана Георгиева
Илюстрации: Богдан Йонков (Боко)
