ИСТОРИЯ НА СОФИЙСКИТЕ ТРАМВАИ

Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г.[2] Използват се 2 типа линии – теснолинейни и нормалнорелсови. Теснолинейните имат междурелсие 1009 mm, а нормалнорелсовите са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с междурелсие 1435 mm са едва около 40 km от тях (линии 20, 22 и 23)[2]. В края на 2001 г. общата дължина на трамвайния релсов път е 208 km.

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета – двуосни и с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 km и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[2].

В периода 1903 – 1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови.

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Теодосий Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първият изцяло български трамвай.

След това трамвайният завод „София“ пуска два нови модела трамваи: „Комсомолец“ през 1959 г. и „Космонавт“ през 1961 г.

На базата на натрупания опит с трамвайните мотриси „Комсомолец“ и „Космонавт“ и отчитане на конструктивните грешки и недостатъци (взели много висока цена с над 40 жертви) е разработена нова двусекционна мотриса, която се появява през 1965 г. Мотрисата носи името „София“, която с различните ѝ модификации („София 70“ – трисекционна, „София 100“ – двусекционна и „България 1300“ – трисекционна) постепенно установява продължително преобладаване по софийските трамвайни трасета с 1009 mm междурелсие. Първите пет мотриси „София“ са произведени през 1965 г., оцветени всяка в различен цвят – жълт, оранжев, син, зелен и бордо, а първата трисекционна мотриса „София 70“ се появява през май 1970 г. в оранжево-жълто. Двусекционните мотриси „София“ (с 4 врати) са два вида: с лироформен покривен токоприемник и пантограф и се използват най-често по маршрути със сложен надлъжен профил: линии 6 и 9 в района на хотел Хемус, подлеза на НДК и надлез „Надежда“, също по линии 2, 14, 19 през 60-те 70-те и 80-те години на XX век. Трисекционните модели „София 70“ (с 5 врати) са с пантограф и се използват най-вече за линии 1, 3, 4, 5, 7, 10, 11, 13 през 70-те, 80-те и 90-те години на XX век, както и за линия 21 през 80-те години на XX век.

Като идея мотрисата носи белезите на новите за времето вагоностроителни тенденции, но като конструкция и особено като изпълнение отстъпват значително на развитието на технологиите по това време.

Мотрисата „София“ е двусекционна, триталигова, с колоосна формула Bo’2’Bo’, а „София 70“ – трисекционна, Bo’2’2’Bo’. Всички мотриси „София 70“ са изведени от експлоатация към 2005 г. Една-единствена е съхранена за музейни цели – с инв. номер 174.

Трисекционната мотриса „България 1300“ е създадена през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на България (681 г.). Произведени са 26 мотриси със серийни номера 301 – 326. Първата серия мотриси от този модел се движи изцяло по новата тогава линия 15, свързваща ж.к. Иван Вазов с ж.к. Надежда 5. По-късно мотриси „България 1300“ тръгват и по линии 1 и 7 и частично по линия 4.

Заради инциденти трисекционните мотриси „София 70“ и „България 1300“ не се движат по линии със сложен привил/наклонени участъци: горичката от пл. Йорданка Николова до Двореца на пионерите (днес: пл. Журналист – Семинарията) и участъка от хотел Хемус до хотел Витоша Ню Отани (днес: хотел Маринела).

Последният български двойносъчленен трамвай Т8М-900, използван и до днес, е произведен в завода през 1991 г.[2]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (днес линия 20), свързваща кварталите „Гео Милев“ и „Дружба“. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (днес линия 22)[2]. Първите трамваи по линия 20 през 80-те години на XX век са български, от модела Т6МД-1000. В края на 80-те години на XX век биват въведени в експлоатация мотриси от чешките заводи „Татра“ с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия 20, чийто маршрут вече стига до паметника на Васил Левски, а в края на 90-те години на XX век – и до Младежкия театър.

Временно е разкрита трамвайна линия 21 с маршрут от автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси „Дюваг“ с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. През 80-те години линия със същия номер 21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до жк. Люлин 5, използвайки мотриси „София 70“. На 17 февруари 2010 е открита линия 23, свързваща ж.к. Дружба-2 и ж.к. Дружба-1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва ж.к. Дружба-2 и Младежкия театър.

На 10 април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща трамвайна линия 5. Тя е с маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна жп гара – кв. Орландовци.

През февруари 2014 г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи Т8М-301 България 1300, обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19.

От 26 май 2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1979 – 1986 г. Над 30 години те обслужват трамвайни линии – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19.

ДЕПА И БАЗИ

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:

  • Депо „Клокотница“ (бивше „Станьо Василев“) – първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година.
  • Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – втори трамваен парк
  • Депо „Банишора“ (бивше „Пенка Михайлова“) – трети трамваен парк. Обслужва трамвайни линии 6, 8, 10, 11, 12 и 15.
  • Депо „Красна Поляна“ (бивше „Шести септември“) – втори трамваен парк. Обслужва линии 1, 3, 4, 5, 6, 7, 18 и 27.
  • Депо „Искър“ – четвърти трамваен парк – построено в края на 1980-те години за новите линии с нормално междурелсие (1435 mm). Обслужва линии 20, 21, 22 и 23.